Иван Димитров, Петя Савова

                                                        На Зелената идея и "Горичка"

Росен Петров се събужда от звъненето на часовника. Той протяга ръката си и часовникът изхрущява под нея и се разпада на съставните си части. Още минута-две спокойствие. Росен надига тялото си и разтърква очи. Поредния работен ден го очаква с отворени обятия и той няма много време за помайване. Събира чаршафите и ги изхвърля в кофата за боклук в спалнята си. Там изхвърля и разпарчетосания будилник. После отваря един голям шкаф до леглото си, изважда оттам едни неразпечатани чаршафи и ги хвърля на леглото. Когато проверява за будилник, открива, че няма. Забележка: „Трябва да мина да си взема след работа.“ Светлината в жилището идва от огромни електрически крушки, които никога не спират да работят.
Росен влиза в банята. Там се съблича - изхвърля бельото и пижамата си в кошчето за боклук под мивката. Приближава се до водната струя. Водата е винаги с идеална температура и не спира да тече, никога. Всъщност в банята е малко шумно тъкмо поради тази причина. В левия й ъгъл пък се намира тоалетната, която също работи постоянно. Росен се изкъпва набързо, забърсва се с чисто новата хав­лия. След операцията по подсушаването на тялото си той, разбира се, изхвърля кърпата в кошчето за боклук.
После - в кухнята. Вече се е облякъл. Слага една малка тенджерка с макарони на котлона, който никога не спира да работи. Изважда порцеланова чаша и я слага под кафявата струя, извираща безспирно от кафе-машината. Когато чашата се напълва, той я занася до масата и я оставя там. Търси дистанционното. Телевизорът също е вечно включен, но в момента дават едно досадно културно предаване, занимаващо се с някаква нова книга еднодневка. На другия канал дават реклами. Докато закусва с топлите макарони, Росен изглежда няколко реклами - първо един дебел бизнесмен обяснява колко евтина е енергията, която продава неговата фирма. Предимствата са много, разбира се. Преди всичко има възможност да включиш в мрежата повече електроуреди и да превишиш досегашната малка граница на потребление. След това една надъхваща реклама. Един весел глас, който обяснява защо трябва да се консумира непрестанно. Израз на социален престиж и на традиционните ценности на обществото. „Един от основните принципи е еднократната употреба, продължава да говори гласът. Вещите, които ни заобикалят, са направени така, че да се използват само по веднъж! Учените твърдят, че ако една вещ се използва няколко пъти, това може да повлияе пагубно върху човешкия организъм и може да причини унищожаването му - както морално, така и чисто физиологически.“ После - реклами на безкрайните нови продукти - всеки от които веднага след употребата си трябва да отиде в кошчето за боклук.
Накрая рекламите свършват. Започва сутрешният блок. Тази сутрин водещите съобщават прекрасни нови цифри. Консумацията не спира да се увеличава. Това означава, че хората живеят все по-добре. Ресурси, разбира се, има достатъчно. Отдавна беше опровергано еретичното мнение, че те някога ще свършат. Все пак Росен работи именно в една от най-главните компании, занимаващи се с неизчерпаемите ресурси.
По средата на сутрешния блок Росен вече трябва да тръгва за работа. Той разчиства набързо - порцелановата чаша и порцелановите чинии, вилицата и ножа за мазане, покривката отиват на своето място - в кошчето.
Излиза от апартамента си, заключва вратата и чака асансьорът да спре на неговия етаж. Двайсет етажа и няколко минути по-късно Росен затваря зад себе си вратата на входа. Приближава се към една огромна червена кола, отключва вратата и влиза вътре. Двигателят естествено работи постоянно. Няма нужда от старомодни работи като ключове. Петролът никога няма да свърши. Въздухът се пречиства през седмица. Горещо е. Адски горещо. Росен включва климатика и потегля.
Вече се намираме в работата на Росен. Един небостъргач, чийто покрив се губи някъде далече в облаците. Той паркира, влиза през стъклените врати (току-що са ги почистили, тоест сменили) и поздравява портиера. После изчаква асансьора. Телефонът му звъни и той разбира, че закъснява. Няма да има време за нищо друго. Викат го при шефа.
Асансьорът спира на последния етаж. Шефът сериозно му обяснява колко важна е работата, която Росен трябва да свърши.
- Споко шефе. Професионалист съм. Нали знаеш? - успокоява го Росен.
- Знам. Но наистина е много важно. Бъди максимално бърз. На изчерпване сме.
- ОК. Веднага тръгвам.
Росен пристъпва със сериозно лице към площадката до небостъргача. Там го чака работното превозно средство - малък космически кораб, най-съвременна технология. Той излита и набира голяма скорост. Малко след Луната стига до друг, само че огромен кораб. Последният отваря люковете си. На Росен му предстои да се захване с работа. Браво на конструкторите и инженерите, че са измислили такова чудо на техниката, с което можеш да изминаваш огромни разстояние в космоса за някакви минути.
Отлитане. Полетът ще трае половин час. Росен пуска запис на един филм и мълчаливо гледа. Омръзнало му е от звездни гледки. Пък и се движи толкова бързо, че не може да различи нищо наоколо.
Космическият кораб най-накрая стига до дестинацията си. Малка синя планета. Приятно изглеждаща. Почти като родната Земя. В момента технологията позволява да се използват само такива планети, но тя се развива, така че скоро ще може да се работи и с газови гиганти.
Време е за работа. От кораба излизат всевъзможни пипала, които се впиват в планетата. Изсмукват я. По технология, измислена преди около сто години. Първите опити тогава бяха направени с планетата Глийзе 581C. Чудо на чудесата. Край с енергийните кризи. Да живее човечеството. Да живее консумацията!
Връщане. След трийсет минути космическият кораб стига до Земята. Тъкмо навреме, за да види как един двойно по-голям и много по-модерен кораб е изсмукал Земята и си тръгва към своята ненаситна за ресурси планета. Росен е ужасен. Не знае какво да прави. Потегля без посока в Космоса. Лута се и се пита откъде му е дошло. На него и на човечеството. 

Амин.